Прочетен: 3298 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 10.04.2016 23:32
Днес се навършват 105 години от рождението на Никола Вапцаров – един от най-великите творци, родени и откърмени от македонската земя. На македонската земя, на македонски народ, на неговите болки и страдания, на неговите стремежи и борби за осъществяване на великия идеал на поколения македонски борци да видят своята Татковина свободна, Вапцаров посвети много от своите най-хубави песни.
Всеки може да пише за Вапцаров каквото си иска, но никой не е в състояние да оспори, че той по душа и сърце е македонец, за което сам категорично свидетелства в запазения доклад, изнесен от него при учредяването на Македонския литературен кръжок в София през 1938 година, който завършва с думите:
„Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза.”
В единствената издадена приживе стихосбирка на Вапцаров – „Моторни песни” – има цикъл „Песни за родината”, но няма нито един стих дори, посветен на България. А коя е неговата Родина, поетът най-ярко е изразил в стихотворението си „Земя”, в което категорично разграничава своята родина Македония от страната, в която живее – България.
„Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя – не е моя земя,
тази земя,
простете, е чужда.
.........................
Над мойта земя
в небето
опира
Пирин.
И мурите в буря
илинденски приказки пеят,
над Охрид лазура е
толкоз просторен и син,
а още надоле
е светлия бряг на Егея."
Четири стиха само, но в тях са и Пирин, и Охрид, и Егей – трите дяла на разкъсаната снага на родината, събрани в едно от любовта на поета.
А каква са искали да видят своята Родина македонските патриоти, Вапцаров най-точно е изразил в стихотворението си „Илинденска”:
„И ако трябват лозунги – добре! –
Ще вдигнеме плакати до луната! –
Свободна искаме,
не щем,
не щем протекторати! ”
