Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2015 17:53 - РАЗПЪНАТИ НА КРЪСТ
Автор: kalabak Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2044 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 15.12.2015 17:58


 

50 години от побългаряването на македонците
                              в Пиринска Македония

 

През декември 2015 г. се навършват 50 години от черния декември 1965 г., когато "след демократичено и свободно” преброяване македонците от Пиринска Македония от близо 180 000 останаха само 1400 (поне според официалните данни), а как било извършено това обяснява самият Тодор Живков, който през 80-те години на миналия век цинично заявява как благодарение на един маньовър, за който знаели само четирима висши партийни функционери, през декември 1965 г. "за няколко дни цялото население в този край (Благоевградска област) осъмна като чистокръвни българи". (Цитат от: Чавдар Маринов, "От" интернационализъм " към национализъм. Комунистическият режим, македонският въпрос и политиката Към етническите и религиозни общности", с. 14.)

Живите от нас не са забравили онези дни, не са забравили как Коста Керемидчиев и други партийни величия от Благоевградска област обикаляха селищата на областта през 60-те години на миналия век , за да „разясняват” истината за македонския въпрос; не са забравили с какви песни Кирил Стефанов стана народен артист; не са забравили как учителите от петричките училища бяха принуждавани да карат учениците си да освиркват изпълненията на македонските състави по време на двустранните събори на границата; не са забравили как по време на същите събори продажни еничерчета незабелязано пъхаха в чантите на гостите от Македония специално съчинената брошурка „Македонският въпрос”; не са забравили как по време на това преброяване по-будните македонци в Пиринско бяха принуждавани от народната милиция да подписват "молба" за смяна на националността от македонец на българин.

Аз съм горд, че съм един от онези 1400 македонци, които имаха кураж да не подпишат насилствената "молба". Платих много висока цена - не ми дадоха работа по завършената специалност, животът ми беше съсипан, но ако се върна назад, пак бих изживял живота си по същия начин.

Аз съм македонец. Роден съм македонец, цял живот съм отстоявал правото си да бъда македонец и ще си отида от този свят като македонец.

 

 

 

РАЗПЪНАТИ НА КРЪСТ

Посвещавам на всички, които през 1965 година

отстояваха македонското име

 

Лист форматна хартия –

формуляр канцеларски

с напечатани няколко реда.

Малко късче хартия,

наглед –

като хиляди други бумаги,

но изписана с думи,

по-страшни от всички куршуми:

 

М О Л Б А


от (име, презиме, фамилия),

живущ. ...............

Моля да ми бъде сменена националността

от македонец на българин.

Подпис:

 

Впиши си името

и подпиши!

Доброволно,

съвсем доброволно.

Впиши си името

и подпиши!

 

Декларирам:

Тая земя,

на която с любов съм заченат

и с любов съм роден,

за да нося любов и надежда,

е чужда.

 

Чужди са Охрид и Преспа,

де още

в безлунните нощи

вълните през сълзи разнасят

кървави вопли

на ослепени войни.

 

Чужд е белия град на Егея

със звучното име на македонска царица –

Тесалоника –

твоя  град, щерко на Филип Админта,

Александрова сестро.

 

Чужда е моята нежна Беласица,

чужд е хайдушкият Пирин

с усоите гъсти,

пълни с легенди и песни

за славни комити,

положили кости за тебе,

Родино.

 

Чужди са майките с черни забрадки,

дето през дългите-дългите нощи,

самотни,

кървави ризи през сълзи прегръщат

наместо любими съпрузи

и синове свидни,

чакани-недочакани.

 

Впиши си името

и подпиши!

 

Декларирам:

Святата кръв на дедите,

пролята за тая земя,

за да бъде свободна и силна,

дъждовете отдавна измиха –

не остана и помен от тия светци.

Вече няма и нужда от помен –

нали станахме все атеисти.

 

Чужда,

чужда е тая земя,

а ние

под наем живеем на нея –

досадни натрапници.

 

Впиши си името

и подпиши!

 

Всичко в мене крещи.

Ужас вклещва гърдите.

Буца страшна засяда във гърлото

и душъ,

и душъ.

А насреща –

униформената доброволност,

самоуверена,

самодоволна,

цинично ухилена,

заканително сочи със пръст:

– Ще подпишеш ли?

 

Хищен,

спуска се мрак

с белезници и зинало дуло,

месечина-стръвница

по нощите

пие отново човешки души.

Безнадеждност

и мъка…

 

– Ще подпишеш ли?

 

Нямам глас.

Мълчаливо отказвам.

 

Тъмнина…

 

1973




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - Всички исторически данни сочат, че ...
15.01.2016 00:26
Всички исторически данни сочат, че по-голямата част от християнското население на Република Македония по произход са българи - вижте бита, езика, връзките на революционните им дейци с българската държава и прочие свидетелства.
цитирай
2. kalabak - Дали?
15.01.2016 11:15
Господине, има достатъчно исторически данни, които не протвърждават подобни констатации, но българската историография ги премълчава или пък, което е по-лошо, когато е възможно ги интерпретира според нарежданията, които получава. На академик Емил Георгиев принадлежи „мъдрата”, но достоверна в най-голама степен за българската историография мисъл: „Българският учен трябва да бъде преди всичко българин, а след това учен”. !!!???

В едно свое интервю за в. „Култура” белгийският българист Раймонд Детрез прави следната констатация: „по отношение на Македония българите са все още махмурлии”. Тябва да се добави, че това се отнася не само за българите, но и за сърбите и за гърците, като всички те се мъчат да докажат правото си над македония и македонците, но никой от тях не притежава нотариален акт. Българите твърдят, че в Македония живеят българи, сърбите – южни сърби, гърците пък – славяногласни елини и никой от тях няма дори намерение да осъзнае, че в Македония живеят македонци. Никой в тези три съседки на Македония не е в състояние да осъзнане, че самоопределението е свещено нещо за всеки човек, и то трябва да бъде уважавано. Това, какво смятат съседите, си е тяхна работа, но е крайно време да осъзнаят, че единствените, които имат правото да решават какви са сме ние, македонците, сме самите ние.
цитирай
3. dinkov - Динков
03.04.2016 23:08
kalabak - как искат да се наричат хората от другата страна на Осогово и Огражедн си е тяхна работа, но ние с тях искаме или не, сме един народ. Не ми се спори по тази тема защото е глупаво, най-малкото защото преселниците от онези територии и техните наследници в България се около три милиона. В България живеят повече македонци от колкото в Македония. А в Пловдив един от най-големите квартали се казва Македонски (Кючук Париж) и хората там са най-вече с македонски корен. Имам доста приятели между тях. Те държат да се казват македонци, но ако им кажеш, че не са българи най-малкото е да получиш юмрук в зъбите. Абе, кибритлии са, лесно се докачат.
Ицко
цитирай
4. kalabak - Г-н Динков
09.04.2016 20:47
Вече ви е дошло до гуша от патриотарски дрънканици.
Не са необходими генетични изследвания, за да се види очевадното, а то е: македонците и българите не са и не могат да бъдат един народ поради една съвсем „несъществена” причина – никога не е имало преселване на население от България към Македония.
Исторически факт е, че от 971 година, сиреч 1045 години вече, България и Македония имат обща политическа история около 50 години, само през първата половина на ХІІІ век, по времето на Асеневци. В националистическия български “Алманах Македония” пише буквално следното:
„Ц а р ь К а л о я н ъ (1196—1207 г.) включи въ предѣлитѣ на държавата си цѣла Македония, безъ Солунъ и Халкида. Македония стоя катo часть отъ българското царство до срѣдата на XIII вѣкъ, сиречъ около 50 години.”
В няколкото десетки години, в които части от Македония са били завоювани и включени в българската държава, българското присъствие се е свеждало до назначаването българи за управители на областите и крепостите тук и до насилственото изгонване на местните епископи от Охридската архиепископия и замяната им с епископи от Загора, както охридският архиепископ Димитър Хоматиан, а и самите български владетили наричат Втората българска държава. А в по-ново време – края на 19 и началото на 20 век – общата история са състои главно в обявяването на македонското национално-освободително движение за българско, в изнасянето на исторически писмени паметници, икони и други културни ценности от Македония и обявяването им за «български старини от Македония» и най-вече в приноса на България за разкъсването и подялбата на Македония в началото на миналия век.
Останалото са свободни съчинения на българската историография.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kalabak
Категория: Поезия
Прочетен: 261804
Постинги: 68
Коментари: 94
Гласове: 166
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031