Отивай си!

От малко обич нямам нужда,

горчива е изпросената нежност.

На всеки фалш в живота е чужда

душата ми,

изпълнена с копнежи.

Защо се сърдиш?

Аз съм тъй далече

от твоя свят лакиран и парфюмен.

Защо да хабим българския речник

да търсим в него нужните ни думи?

Излишно е.

Не ще се разбереме двамата –

еднакви думи в нас звучат различно.

Отивай си!

Не искам утре да се съжаляваме,

задето след една илюзия сме тичали.