Един спомен от младежките години.

КЪДЕ СА СЕДЕМТЕ ПИЯНИ НЕГРИ

 

Къде са седемте пияни негри,

що пееха в оранжевия бар

под звуците на саксофона

в нощта над Занзибар?

 

Къде са седемте пияни негри,

о, негрите със къдрави коси,

що пеят за момичета наивни,

за ласки и сълзи.

 

Припев:

Аз съм тук, ти си там,

твойте устни аз целувам насън

и в нощта търся пак

негрите пияни да ми свирят

вместо румба реквием.

Хубаво!
По подобие на" къде са негрите пияни"?
Баща ми често го повтаряше, беше управител на плажа в Слънчев бряг, не знам пълното съдържание За негри пишеше в учебниците, даже чехите бяха дефицит, щом аз и майка ми, администратор на най големия тогава хотел на Слънчев бряг минахме за чехи, при появата си там Бях седем годишен Стояхме в стаята си и не смеехме да се покажем пред събраната тълпа отвън Дойде управителят и я разгони с думите, как е възможно да не са разбрали, че сме българи?

На Слънчев бряг всичко можеше да се случи.
А тази песен е от 50-те години на миналия век. Свиреше се на всички младежки забави.