Виж лунният образ е вече изгрял

и свети над наш’та Сахара

и гледа ни сякаш с очите на зла,

мъстителна вещица стара.

И в тоз час във ужас е целия град,

че там на кръстосани друми

танцуват във страшен и див маскарад

два призрака в бели костюми.

И във този град

живял е султан Ал-Дюина;

той бил е владетел могъщ и богат

и имал два хубави сина.

По-младият от тях

залюбил девойка в полето

и тяхната обич по-светла била

от всички звезди на небето.

И завел я той

във бащин си дом за кралица,

но злия султан, безпределно жесток,

и двамата хвърлил в тъмница.

На седмия ден

луната за тях не изгрела,

злокобна е птица със писък зловещ

душите  на двама отнела.

До днес там витаят две сенки в нощта

за тъжна и мрачно прокоба

и търсят следите на злия баща,

отдавна изтрити във гроба.