Това е една от песните, без които не минаваше младежко събиране в тесен кръг през 50-те и 60-те години на миналия век. Тогава, разбира се, още нямаше купони – сутрин правехме матине, по обед – жур, а вечер – соаре.

Песента вероятно има и други варианти, но в нашата компания се пееше този:

ХУЛИГАНСКА  ТРАГЕДИЯ

Веч няма да гурам по „Царо”,

макар да ме смяташ пейзан.

Не мога да скивам как Баро

си гилка със моя фазан.

Припев:

На мене ли тез, бе мастийо,

на мене ли тез номера?

Ах, жалко, че бях арабия

и пуснах те честна жена?

А помниш как готено само

си бачкахме стара любов –

избараш се ти като дама,

а аз със костюма си нов.

Припев:

От къщи парчето пижама

и свивам суинг панталон.

Акъла им вземахме двама

с  бомбе и пътък от найлон.

Припев:

И гледа ни цял омърлушен

градът от моруци събран 

и чудят се как съм задушил

такъв като теб марципан.

Припев:

В „България” снощи отидох

със Боби на чашка коняк,

а той ми намига: „Я, скивай

там твой’та със оня бунак.”

Припев:

Обръщам се, гледам – не вярвам,

във ъгъла оня седи,

а ти като мръсна пачавра

към него се хилиш – уви!

Припев:

На масата – бала мангизи

и пълна бутилка със ром,

а ти му пробутваш пинизи:

„О, миличък – сладичък, Джон!”

Припев:

„О, Боби, не мога – камата!

Сега ще му дам аз урок!”

„За бога, прибирай я, брато,

не струва си тоз мушморок!”
 

Припев:

На мене ли тез, бе мастийо,

на мене ли тез номера?

Ах, жалко, че бях арабия

и пуснах те честна жена!