„АВЕ МАРИЯ” – ШУБЕРТ

Коя си ти, която пееш в мене,

синееш в моето небе

и с болка неизказана болиш

от всяка моя клетка!

И няма сън за питащите ми очи.

Аве Мария!

Не си ли ти красивата легенда

за майката, изпратила на кръста

детето си,

за да прегръщат

честити майки своите деца!

Аве Мария!

Мария беше името на мама.

Сама разпъната на кръст,

тя къс по къс раздаде себе си

и мъката превърна в радостно самоотдаване

на светлината.

Мария беше името на мама.

Остана името.

Останах аз,

заслушана в една велика музика,

проникваща до всяка моя фибра

с оная същата пресветла болка,

с която чаках и родих

децата си!

Андреана Радева