Това е авторски превод на безименното стихотворение на великия руски поет Александър Блок, в което са двата най-цитиранаи негови стиха:

"... И стало беспощадно ясно:
Жызнь прошумела и ушла."


 *   *   *

Без труд край прашния прозорец

измина пролетния ден;

тъгуваше жената горе –

самотна пойна птичка в плен.

Аз, без да бързам, сбрах безстрастно

парчета спомени, неща;

и стана безпощадно ясно:

изтля животът, отлетя.

Пак ще говорим, пак ще спорим,

но скучно ще е всеки път;

защо да спускам вече щори?

В душата догоря денят.