Това е една от песните, с които като младежи сме правили серенада под много прозорци в Петрич. Още звучи в мен китарата на Живко Кунгало.

 

Рано рани монахиня,

рано рани пред зори

незабравки да набере

тъжна песен да запей:

 

„Любила съм, любила съм,

ала Бог ми го отне.

На раздялата ни вечна

той на мен ми завеща:

 

„Да не ходиш, да не скиташ,

да не любиш никой друг,

вечно вярна да ми бъдеш,

вечно вярна, чак до гроб.”

 

Зарекох се, закълнах се

да не любя никой друг,

монахиня аз ще стана,

да жалея чак до гроб.

 

„Сбогом майко, сбогом, татко,

сбогом мили бащин дом.

Аз отивам монахиня,

монахиня в манастир.

 

Ще облека черно расо,

чак до черната земя,

монахиня да ме викат,

монахиня – зла съдба.”

Впечатляващо!Аз сега се сетих пък за една песен за Линда еврейката,която се влюбила в българин и заради това брат и я убил с нож.Често я пеехме,но не знам помня ли целия текст.

Поздрав, Атил!

Ето текста на песента "Линда е мома", както го пеехме:

Линда е мома,
Линда е мома,
Линда е мома, мома еврейка,
а люби българин.

Майка й дава,
майка й дава,
майка й дава, брат й не дава
да люби българин.

Линда стоеше,
Линда стоеше,
Линда стоеше, Линда стоеше
пред огледалото.

А зад нея,
а зад нея,
а зад нея, а зад нея
брат й със остър нож.

По врачанско се пееше друг вариант – вместо Линда – Мара, вместо еврейка – врачанка и вместо българин – ловчанин. Останалото се повтаряше.

Така е,така е...Благодаря.Аз съм от Разградско,но сега сме към Русенска област.Накрая казвала,че умира и загива заради българин.

искам да питам за една песен ... баба ми ми я пееше .. имаше нещо за някакъв дали беше рибар, или де да знам, който безгрижно пеел или нещо такова и как вятъра нещо си там .. пък за някакъв гроб .. общо взето е като история на момиче, което е било убито, но си нямам и на идея какво точно се пееше в песента. Знам само,че като я чуех се счупвах да плача, защото ми беше много тъжна :D

Здравейте! Извинявам се, че едва днес видях Вашата молба, и отговарям веднага. Може би става въпрос за баладата "На бряг на Черно море". Ето един вариант на тази песен. Приятно ще ми е, ако съм бил полезен.

НА БРЯГ НА ЧЕРНО МОРЕ

На бряг на Черно море
рибар безгрижно пей,
а вятърът край него
тръстиката люлей.

Рибар тръстика отряза
и свирка направи,
но вместо песен звучна
тя думи зареди.

„Недей, недей, рибарю,
така безгрижно пя!
Ти сълзи не познаваш,
а аз покой не знам.

Някога бях аз девойка
и хубавица бях,
но как станах тръстика
ще ти разкажа аз.

Аз имах майка мащеха,
от нея имах брат
и той ме тука доведе
на тоз скалисти бряг.

Любов ми той предложи,
пари ми обеща.
Аз любовта му отказах,
парите не вземах.

Тогаз той ме доведе
на тоз скалисти бряг,
извади нож, уби ме,
в морето ме хвърли.

От мойте сълзи горчиви
морето придойде,
от мойте руси коси
тръстика израстна.

Затуй недей, рибарю,
тръстиката реза,
затуй недей, рибарю,
така безгрижно пя!”