20 април е. Днес е ден за траур.

Навършват се 70 години от  един от най-трагичните дни за македонския народ – 20 април 1941 година.

На 6 април 1941 година, използвайки България като плацдарм, Германия напада Югославия и Гърция и за две седмици ги прегазва. За благодарност на България е предоставен контролът над голяма част от Македония и Беломорска Тракия.

На 19 и 20 април българска войска окупира предоставените на България територии от Вардарска и Егейска Македония и македонската земя отново е разпъната на кръст, но този път е поделена между Италия, Германия и България.

 

Нещастна многострадална македонска земя...

 

Тази окупация се представя от българската историография като освобождение на Македония и осъществяване на българския национален идеал за присъединяване към България на всички територии, които тя смята да свои, а българският цар Борис ІІІ е наречен обединител.

Тази прослава и това изкривено тълкуване на онези събития  срещнах и днес в някои вестници и електронни медии. Това ме провокира да припомня как е приел това „освобождение” македонският народ; може би най-образно и точно това е изразил неговия „възторг” големият македонски поет Никола Вапцаров в своето  стихотворение „Крали Марко”, писано през есента на 1941 година:

 

„Стани рано, Марко Кралевики,

да се биеш с тежка боздугана.

Отзарана три ята челични

триж се роят вече над Балкана.

 

Я оседлай коня Шарколия,

пришпори я бялата си коня –

да погледам как ли ще се биеш

боздуганно с танкова колона!

 

Шест сме века чакали напразно.

Чакали сме – сто синджира роби.

Късай ти, а аз ще ти разказвам:

Рожба писка в майчини утроби.”

              Страшно и потресаващо. Може ли някой спокойно да прочете тези стихове, без да се свие сърцето му...

 

Споменаването само на най българския символ – Балкана, над който "отзарана три ята челични триж се роят вече", готови за „освободителен” полет към Македония, където никой не ги е викал, не оставя никакво съмнение, че насилието над македонския народ идва от там, откъдето най-малко би трябвало да дойде – от "братята” българи.

 

А на Вапцаров не може да не се вярва.

За някои българи в "Македония", това наистина е било освобождение, а баща ми, войник, е бил посрещнат, като освободител!

Ето едно от родолюбивите дела на "освободителите":

През април 1941 година Кавадарското село Ваташа влиза в българската окупационна зона. От самото начало жителите на селото на приемат новата монархическа власт и се включват във народоосвободителното движение.

На 16 юни 1943 година български военни арестуват 13 млади комунисти от Ваташа и ги извеждат на разстрел в местността Моклище, намираща се край селото. 12 от тях са убити по най-жесток начин и само един се спасява като по някакво чудо.

В памет на убитите младежи на лобното им място е изграден паметник и е създадена народната песен „Ми заплакало селото Ваташа”. (Ето и линк към песента: http://www.youtube.com/watch?v=9UTTiV1YJ84&feature=related ).

Любопитно ми е да знам първо вие какъв сте по народност - българин, македонец - българин или македонец - сърбин. Кого защитавате? Кому служите? Кой е Марко Кралевити?
Боже, боже в гроба ще се обърнат всички ония, чиито кости лежат в земята за освобождението на Македония и за постигане на националния идеал на България. Ще запазя културният тон. И моят баща е посрещнат там като освободител. Спрете да пишете неистини!

И Вие нито за миг не допускате, че националният идеал на македонския народ е бил различен от националния идеал на България?
Антон Попов, най-близкият приятел на Вапцаров, заедно с когото е разстрелян през 1942 г., в своя репортаж „Пътни бележки и размишления” изразява твърде по-различно виждане за идеалите на македонския народ по времето на една друга „освободителната война” – тази от 1912 година: „Ето ни в село Бараково. Тук е била старата граница с Турция. Оттук на юг е македонската земя. До 1912 година оттук е минавал пътят за Македония – цяла под турска власт, но и цяла в своята борба, цяла в своя живот, цяла за своите идеали, за своите надежди, цяла и неразделна в сбъдването на своя идеал – свободна и независима; цяла и неподелена за своето бъдеще, с много енергия за борба, с много самоувереност в своята борба.
А ето, дойде коварната 1912 година. Коварна със своите планове за подялба на едно неделимо цяло, цинична със своите планове за се търгува с една земя, която не беше „ничия земя” и която докара до отчаяние и безсилие търгуващите от невъзможността на който и да е от тях да докаже своите права на собственост. ... Защото това не е „ничия земя”, а просто наша македонска земя, наша бащина земя, земя на рибарите край Егея, на селяните, на ратаите, на работниците, на еснафите, на прокудените ни братя по света, на всички македонски хора; защото това е нашата македонска земя, тъй както е наша кръвта, която блика в жилите ни, тъй както е наша кръв и плът идеалът да я видим свободна...”

Можем всички да започнем да цитираме един или друг българин.Знаем ли какви са били мотивите му да напише това и то след толкова години. Вероятно това е казано по повод недалновидните клаузи на договорите между балканските държави при подготовката за започване на Балканската война - 1912 г. и допускане на дележ на Македония. Наистина това е грешка, защото се прави отстъплание от тактиката за автономия на Македония. Нещо в името на което са водени толкова въстания и войни и понасяме две национални катастрофи.
Вие не разграничавате политика, която води държавата от политически схващания на отделни дейци на партия или възгледи на Партии по националния въпрос. Дори и да са допускани грешки по този въпрос от безизходно положение в което изпада България след Ньойския мирен договор, по - късно от външен натиск в угода на Югославия не бива в името на оцеляване на балканските народи да развяваме знамена, които могат да ни нанесат само вреда.
Освен, че е антибългарско, писанието Ви по същество е и антимакедонско! Само сърбите и гърците ще са доволни. И власите, които управляват днес Македония със сърбоманите. А и албанците. За тях колкото по - зле, толкова по-добре. Велика Албания. Най-после..Едно трябва да имаме предвид, че идва нова опасност, която ни заставя да постигнем сближение чрез културен обмен, ако щете и пренаписване на историята на Балканите, да изречем на глас цялата истина, защото война може и да няма, но подмяна на населението - да!!!
Не може да бъде ден за траур, ден в който най - после има реална възможност да се постигне лелеяната мечта България да бъде цяла!! Надникнете и прочетете повече тук за този ден и последвалите години. Да се убедите, че хората, които са управлявали са били местни. Не би било възможно да бъде другояче. http://macedonia-history.blogspot.com/2007/08/1941-1944-1941-1944.html

Защо "македонският" поет Вапцаров не го е написал на "македонски" това стихотворение?
Или...всъщност на македински го е написал!:)
Който е български.

Вие злоупотребявате с антифашистката борба, представяйки я като антибългарска...
Нещо типично сръбско, впрочем...
Мразя фашистите, но не мразя германците!
Харесвам сърбите, впрочем...но Великосърбите - не!

В това писание по-горе се слагат много избирателно факти!Авторът тенденциозно
налага неща в които изглежда и сам не вярва,но съпричастността му към една
много рехава организация,с апетити за задгранични субсидии,го задължава!
"Неразумни юроде"знаеш ли за отношението на Вапцаров към Коминтернските
"препоръки" и случайно да си чувал за изследване на гени по тези области?

Г-н Мицков,
Надникнах при вас с най добри чувства към Македония, и ме убедихте, че все още има хора, които или не виждат по далеч от носа си, или просто се опитват да "убият" истинската история.
Знайте, съжалявам ви, и дано Господ Бог ви прости мерзоста която вършите.

Има ли значение на какъв език пише някой, ако пише за своята родина и за своя народ?

Предсмъртното стихотворение на българския революционер Бачо Киро е на турски и звучи така:

Бен бир Бачо Киро’юм.
Тюрклерден коркмаз комитайъм.
Шишане омузума такдъм,
Дрянова манастири булдум,
Хаккъмъ арамаа бен чъктъм
Ипи де бойнума такдъм.

В превод:
Аз един Бачо Киро съм.
Без страх от турци комита съм.
Пушка на рамо преметнах,
Дряновски манастир намерих,
правото си излязох да търся
и сам си окачих въжето.

Това, че стихотворението е на турски, значи ли, че Бачо Киро е турчин по народност и турски поет?

Баща ми отдаде целия си живот на тая „мерзост”, както я наричате вие – да обича своята родина, да обича своя народ и да им служи, докато има сили.
Благодаря ти, татко, че предаде тая любов и на нас, твоите синове.

А това, че тая родина се нарича Македония, е чиста случайност.

Прочетох за автора, чиято творба сочите, като източник на информацията, която давате. Но, той не е учен, а политик промъкнал се в политиката след преврати и преминавал от една и друга партия. Поне това сочи написаното за него в биографичните бележки /Петър Тодоров Цачев е български политик, заемал висши длъжности след Деветоюнския (1923), Деветнадесетомайския (1934) и Деветосептемврийския преврат (1944). Той е член последователно на Радикалдемократическата партия, Демократическия сговор и Политическия кръг „Звено“/ Това сами по себе си говори какъв политик е. Не се наемам повече да пиша за него.
Ще цитирам изследване на Института по История към БАН, автор на което е проф. Димитър Г. Гоцев. В „ Идеята за автономия като тактика в програмите на национално – освободителното движение в Македония и Одринско 1893 -1941 г. той пише, че през целия този период са преследвани две основни цели – запазване на българското население в Македония и прякото или чрез автономното начало освобождение и обединение на Македония с България. Идеята за автономия и в двете територии с българско население е лозунг общобългарски издигната от ВМОРО и поддържан най-активно от всички политически партии и правителства, от Българската Екзархия, от ВМОК. Защото с извоюването на автономията по това време се открива пътят към национално обединение на българския народ. Виж:" Гоцев Г. Д. "Идеята за автономия като тактика в програмите на национално -освободителното движение в Македония и Одринско /1893-1941/ Изд. БАН, С., 1983
Такава е историческата истина - освобождение на поробените българи в тези земи и обединение на българския народ. В името на тази кауза се води борбата и загиват толкова свидни българи!

И още нещо ще допълня. Това разделение по различни признаци, различните гледни точки, които имаме заставайки зад едно или друго виждане за историята ни и историческото наслество може само до ни навреди. Живеем във време, когато границите между държавите ще се заличат. Какво остава за да се съхраним като нация? Да отстояваме българското и добро и лошо, да отстояваме традициите, фолклора, да съхраним историческата памет, езика...Как можем да постигнем това, като спрем тези процеси на разделянае и противопоставя. Не един път съм го заявявала и пак отново тук ще го изрека: днес повече от всякога трябва да бъдем единни за да сме силни. И ще завърша с думите на големия наш държавник - Андрей Ляпчев изречени през 1926 година:” Сега на България е нужно национално единение, политическо помирение и граждански мир! Да и днес, сега ние се нуждаем именно от обединение. В името на България! За бъдещето на децата ни!!!

Стихотворението, което цитирате, е написано в духа на БЪЛГАРСКИТЕ народни песни... Крали Марко е герой от БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР /юнашките ни народни песни, зародили се през 14-15-ти век/... В стихотворението става въпрос за поробването на България от турците...
М. Тачков, филолог

Ако Вие, г-н Тачков, сте филолог, то аз съм трамвай. Такива филологически знания могат да се получат само във факултета на някоя квартална кръчма.
Крали Марко е персонаж във фолклора на всички южнославянски народи.
По отношение на Вапцаров явно Вие сте от ония патриотари- националисти, които не могат да му простят, че той самият се е смятал за македонец, ярко свидетелство за което е запазеният доклад, който изнася при учредяването на Македонския литературен кръжок в София, както и много от творбите му. В единствената му издадена приживе стихосбирка «Моторни песни» има цикъл «Песни за родината», но нито едно стихотворение за България, а коя е неговата родина, поетът най-ярко е изразил в стихотворението си «Земя», в което категорично разграничава своята земя Македония от от страната, в която живее – България.

"Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя – не е моя земя,
тази земя,
простете, е чужда.

Над мойта земя
в небето
опира
Пирин.
И мурите в буря
илинденски приказки пеят,
над Охрид лазура е
толкоз просторен и син,
а още надоле
е светлия бряг на Егея."

Четири стиха само, но в тях са и Пирин, и Охрид, и Егей – трите дяла на разкъсаната снага на родината, събрани в едно от любовта на поета.

А що се отнася до историческите ви познания, можете направо да кандидатствате за Гинес ! Според Вашите изследвания излиза, че създателите на самолета са османските турци, които са го използвали още при завоюването на Балканския полуостров през 14 – 15 век.

[quote=tota]
Димитър Гоцев и истина са две несъвместими неща.

Ето част от другата, премълчаваната от Гоцев, истина:

На Серския окръжен конгрес на ВМОРО през 1907 година се взема решение и за „отношенията на организацията към България”, в което се казва:

„Като силно заинтересована по своите дълбоки икономически и политически цели при разрешение на македонския въпрос – България първа е започнала използването на освободителното дело за свои държавни и династични интереси. По този начин тя още от самото начало е компрометирала независимостта на организацията и е предизвикала въоръжения курс на чуждите пропаганди, от което страната (Македония) постепенно се е превърнала в арена на непрестанни разорения. За да намали значението на революционната организация и я отклони от естественото й развитие, България употребява всички средства да всява раздори между дейците от вътрешността, като се стреми с това да я превърне в свое оръдие.
Ценейки високо своята независимост, организацията се обявява най-категорично против тая политика на България, като третира нейните оръдия наравно с ония на другите пропаганди.”
(Дино Кьосев, “История на македонското нaционално-революционно движение”. Софиja, 1954 г., с. 382, 383.)

Друг е въпросът, че през 60 години Дино Кьосев се завъртя на 180 градуса, промени позицията си по македонския въпрос в съответствие с решения на ЦК на БКП и благодарение на това по-късно стана академик. Благодарение на тая „истина” самият Гоцев стана професор, Й. Заимов, Кирил Стефанов и Иван Кочев – също, както и Бешевлиев, Венко Марковски стана академик. Списъкът е дълъг.

И едните и и другите...Защо? Отговорът е един и той е не може да бъде оспорен. Защото малките народи предварително са разделени на сфери на влияние. Те нямат избор.
На кого ще служат решават други. След това се променят тези, които трябва да прокарат интересите им.

Не съм съгласен. Нямаха ли избор българите в Сърбия, че 80 % от тях вече се смятат за сърби. 20-те % категорично оборват липсата на избор. Един Венко Марковски ,например, има такива стихове:

"Лагаат да сме бугари,
и да сме срби лагаат.
Мекедонци сме, народ сме,
а не ни сметат нация."

А 20 години по-късно какво направи? Започна да ругае онова, за което се е борил. Това не е нормално. Толерирането на подобно явление - също. Не е нормално един 50-годишен човек, който на всичко отгоре се смята за интелектуалец, да промени така възгледите си.

Човек има избор - пример за това посочих по-долу - българите в Сърбия, пример за това са и 1 437-те македонци в Пиринско, които през 1965 година не се поддадоха на страха и не измениха на същността си, въпреки че знаеха какво ги очаква. Само 1 437 македонци от 178 862-та при преброяването през 1956 година.
Аз съм от тези, които останаха такива, каквито са ги създали родителите им. Завърших с отличие софийския университет, но заради това, че не промених убежденията си (аз и не можех да ги променя - откакто свят светува се знае, че три неща човек не може да избере сам - родителите си, родината си и народа си), не ми дадоха работа по завършената специалност и разсипаха живота ми. Но не съжалявам за нищо - ако имах възможност да го изживея повторно, пак бих го изживял така.

Вашите обиди не ме вълнуват – не сте нито първият, нито ще бъдете последният, чийто единствен аргумент са обидите. За подобни на Вас преди повече от 40 години една поетеса написа:

„Свойте дрехи сега
ще разкъсам без жал,
на света ще покажа
голотата си дръзка,
за да хвърля от себе си хорската кал –
тя успя само тях да опръска.”

Колкото до гените, данните от изследванията на швейцарския институт за генетични изследвания за някои балкански страни са следните:

Albania:
30 % Illyrians
20 % Slavs
18 % Thraker
15 % Phoenician
14 % Hellenen
2 % Vikings

Greece:
35 % Hellenen
20 % Slavs
20 % Phoenician
10 % Germanic
10 % Illyrians
5 % Macedonian (in north more than 18%)

Bulgaria:
49,5 % Thraker
15 % Slavs
15 % Hellenen
11 % Macedonian
8 % Pheonician
1,5 % Hunnen

Macedonia:
30 % Macedonian
20 % Germanic
15 % Hellenen
15 % Slavs
10 % Illyrian
5 % Phoenician
5 % Hunnen

ЗА СПРАВКА:

Inma Pazos
iGENEA
Tel. +41 (0)43 233 81 51
info@igenea.com
www.igenea.com

Както се вижда от данните, македонците имат пълно право да твърдят, че тъкмо те действително са наследниците на Древна Македония и в този аспект да претендират и за името на своята държава – Македония.
В генните проучвания обаче български ген просто липсва, липсва той и във всички съседни страни, но затова пък българите (сиреч траките) могат да се гордеят, че са една от „най-чистите”, европейски нации, заедно с шведите. В това отношение само народите на Шотландия и Уелс са "по-чисти" нации.
Интересни са и други данни – за дълбоко съжаление на националистите генетически българите са по-близки с албанците и гърците, отколкото с македонците (процентът на македонските гени в България идва от Пиринска Македония и от голямата македонска емиграция в началото на миналия век), а неславянските народи гърци и албанци имат повече славянска кръв, отколкото българите и македонците.

Гледам някои много обичат да цвъкат минуси. Това си е тяхно право. Но тъй като не са обосновали минусите си, ще направя своето заключение: Писането на минуси не е най-добрият начин да докажеш правотата си, а по-скоро обратното - само показват нечие безсилие пред истината.

Гледам някои много обичат да цвъкат минуси. Това си е тяхно право. Но тъй като не са обосновали минусите си, ще направя своето заключение: Писането на минуси не е най-добрият начин да докажеш правотата си, а по-скоро обратното - само показва нечие безсилие пред истината.

автора е чисто и просто идиот!А с генетичните изследвания на една лаборатория титулувана единствено от скопяните като институт направо ме утепа ....до там са изкуфели и побълкали по тези изследвания та чак миниджъра на въпросната лаборатория наскоро прати писмо омерзен от употребата на името ом за политически цели ,като каза че всичко това нето е представително нито окончателно нито могат да се вадят исторически изводи поради политически девиденти !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Поздрав! За първи път срещам идиот да се представя.
Пускам постинга Ви, за да могат и други да се насладят на неграмотни дрънканици.